Вход за клиенти на Маркет Радио!

Блог Публикация

Музика в търговски обекти – седем неща, които трябва да знаете (2/7)

pub-horizontal

ТРЯБВА ЛИ ДА ЗАПЛАЩАМЕ ЗА МУЗИКАТА В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ?

Продължаваме нашата поредица от постове, посветени на темата „Използване на музика в търговски обекти“.
След първата ни тема ЗАЩО ЗВУЧИ МУЗИКА В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ? е време да преминем нататък.
Ето и вторият ни пост, засягащ най-дискутираната тема със собственици и управители на търговски обекти – ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ЗАПЛАЩА ЗА МУЗИКАТА В ОБЕКТА?

Музиката и правата

Музиката е продукт като всеки друг, т.е. за да го ползваш трябва да заплатиш за неговото създаване и ползване. В античността не е било известно понятието авторско право, но историческите източници доказват, че още в Древна Гърция и в Древния Рим се е ценяла не вещта, върху която е било материализирано произведението, а самото произведение.

Днес законодателството ясно и точно урежда взаимоотношенията между създателите на музикалния продукт и неговите ползватели. Началото му е поставено с откриването на книгопечатането 1440 г и създаването на т. нар. режим на привилегиите през 1486 г. във Венеция. Преминава се през първия закон от 1709 г. приет по времето на кралица Анна Стюард в Англия за изключителното право на авторите – изключително право на възпроизвеждане за определен период от време.

Съвременното законодателство почива на принципите залегнали в Бернската конвенция (БК), която влиза в сила в края на 1887 г., на Универсалната конвенция, което е изработена под егидата на ЮНЕСКО в началото на 50-те години на XX век и на Римската конвенция. Понастоящем Република България е ратифицирала и трите конвенции е в сила Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Съгласно ЗАПСП правата върху даден музикален продукт са два вида:

  • АВТОРСКИ ПРАВА – тези на композиторите и текстописците. Валидни са 70 г. от датата на публикуване на произведението
  • СРОДНИ ПРАВА – на артистите изпълнители и на продуцентите на записи. Валидни са 70 години от изпълнението, респ. създаването на записа.

В общият случай сродните права почти винаги предполагат произведение, което е закриляно от авторсикете права. Обхватът на закрила на авторските права е по-голям в сравнение със закрилата на сродните права, чийто срок е винаги по-кратък от срока за закрила на авторските права.

Музиката в търговските обекти

Именно въз основа на ЗАПСП, използването на музика за озвучаване на търговски обекти и на публични места се третира, като публично изпълнение на музика. За такова използване според ЗАПСП се дължи заплащане.

Важно е да се прави ясно разграничение на използването на музика за лични цели и за публично изпълнение! При използването за лични цели, със закупуването на дадения носител повече не се дължи възнаграждение. При публично изпълнение, притежаването на законно придобит запис не е достатъчно и се дължи заплащане при използването му за озвучаване на търговски обект!

Съвременните технологии изместиха традиционно познатите методи за озвучаване посредством плочи, магнетофонни записи или компакт дискове. Стрийминг услугите създават усещането в някои от управителите на търговските обекти, че заплащайки за съответната услуга, тя може да бъде използвана и за целите на публичното изпълнение. За да спестят от разходите си за музика, мнозина се опитват да правят собствени плейлисти, като използват собствени CD, DVD носители или услугите, предлагани от Spotify, YouTube или iTunes. Правейки това, те са убедени, че са осигурили музиката, която е по техен вкус, при това без пари. В този случай с пълна сила важи правилото лични цели <-> публично изпълнение, описано в горния параграф.

А безплатните услуги?

Независимо от произхода на музиката, когато тя се се ползва за публично изпълнение в търговски обекти, магазини или заведения и не са заплатени съответните права за публично изпълнение – това е нарушение на ЗАПСП.
Използването е незаконно, дори ако имате премиум абонамент за Spotify! Така стоят нещата и когато пускате музика, от оригинално CD, което сте закупили. Същото важи и за музика, която сте заплатили и свалили законно, например от iTunes.

Това, което всеки получава като права, когато заплаща абонамент за музикална онлайн услуга или при закупуване на дискове, са уредени права само за лично ползване. Това изрично е изписано на всеки оригинален носител, или в общите условия за ползване на всички легални онлайн услуги. По-просто казано, ползването на Spotify например, по никакакъв начин не урежда музикални права за публично изпълнение на музика за легално озвучаване на магазин, заведение или друг търговски обект.

Проблемът в България е, че българският бизнес масово не урежда тези права. В много случаи даже и не знае, че трябва да са заплащат както авторските така и сродни права за публично изпълнение на използваната за озвучаване музика. За мнозина тази материя е изцяло непозната, а юристите, които имат достатъчно опит, са малко. Но незнанието не е довод за отмяна на наказанията – нашата следваща подтема.

Санкции при нерегламентирано публично изпълнение на музика

ЗАПСП ясно и точно регламентира кой проверява за спазването на закона и какви санкции се налагат при установено нарушение.

Проверка, съставяне на констативен протокол и налагане на съответните санкции има право само и единствено инспектората на Министерство на културата – отдел ИАП. Това се извършва в присъствието на представител на полицията и експерт, които установяват каква музика звучи в проверявания обект и изискват от управителя на обект да им бъдат предоставени договорите за музикални права за публично изпълнение.

В случай на констатирани нарушения се изтават наказателни постановления. Те при 1-во нарушение са от 2000 до 20000 лв, при 2-ро от 3000 до 30000 лв, а при трето води и до временно затваряне на обекта. За съжаление повечето управители на обекти взимат мерки, едва след като бъдат хванати в нарушение.

В следващия пост, фокусът ще бъде най-чувствителната тема за бизнеса „КОЛКО, КАК И НА КОГО ДА ЗАПЛАТИМ МУЗИКАЛНИТЕ ПРАВА ЗА ПУБЛИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МУЗИКА?“.

Коментар (1)

  1. Красен 2016-06-21 в 3:52 pm Отговор

    Разликата между лично ползване и публично изпълнение – ключът към бараката 🙂

  2. Киро 2016-06-21 в 6:28 pm Отговор

    Културата и бахура

  3. Мартин 2016-06-26 в 3:40 pm Отговор

    Да , но ние собствениците на заведение не сме били поканени на нито една среща за определяне на цена за ползване на музика със запазени авторски права – представени от някои от нашите организации (Съюз на Ресторантьорите , Съюз на Хотелиерите и още няколко съюза ) . Събрали се някакви си музикантчета и композиторчета и решили каква ще бъде цената , КОЙ НИ ПОПИТА НАС , КОЙ ДИСКУТИРА С НАС – устройва ли ни дадената цена .Забравят повечето от тези музикантчета и композиторчета , че благодарение на нас 90% от тях си вадят хляба И СЪС СИГУРНОСТ ТРЯБВА ДА СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С НАС , а не ние с тях . НИЕ СМЕ ТЕЗИ , КОИТО ДАВАМЕ ПАРИТЕ И НИЕ СМЕ ТЕЗИ , КОИТО ТРЯБВА ДА ОЧАСТВАМЕ В ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО ….. Надявам се , ясно се изразих – вярвам , че всичко колеги ще се съгласят с моето мнение .

  4. Марио Георгиев 2016-06-28 в 2:27 pm Отговор

    Много интересна тема. За мен закона за авторското право е неосъществим, защото не е в тон с реалностите. А не може ли да се разглежда, че търговския обект Х прави реклама на песента на композитора Y ? Ясно е, че ако една песен/музикално произведение, роман, картина…../ не видят бял свят, колкото и да са хубави са мъртвородени. И обратното. Най-тъпото парче повтаряно непрекъснато става хит. Та кой на кого дължи ? С това изобщо не искам да кажа, че творците трябва да работят без пари, но……Не това е начина. Кой в България се храни от авторски права ?? А и за какви 70 години става въпрос ??? През 16 век може и да е бил приемлив период, но сега повече от 1-2 години е глупаво.

    1. Име 2016-06-30 в 2:14 pm Отговор

      Браво, брато! Харесва ми гледната ти точка! Само така!

  5. […] Важно е да се знае, че когато музиката се използва за озвучаване на магазини или заведения, няма значение дали тя звучи от източник – озвучителна система, ТВ приемник или компютър. Правата за публично изпълнение, трябва да се заплатят отделно от абонамента за доставка на услугата (кабелна, сателитна телевизия или онлайн стрийминг)! Тази тема беше подробно дискутирана в предишният пост тук. […]

  6. Тодор 2016-07-06 в 7:32 am Отговор

    Тия авторски права са пак еврейски номера за правене на лесни пари! Съгласен съм с колегата че ако никой не слуша дадена песен или гледа видео си остава само на певеца автора и така на татък. Мисля че думите изпълнители също го разбират и не разчитат много на пари от права. Те и без това се губят по пътя и не стигат до тях!
    Според мен трябва да се направи разлика между вида на ползване, като ясно да е определено кой вид заведение колко и при какви обстоятелства и кой нищо не трябва да плаща, защото съгласете се че има разлика дали слушам музика в такси махленско кафе и дискотека.

  7. […] върху бизнеса в търговските обекти, трябва ли да се заплаща и на кого, и какви са алтернативите за легално […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *